beci552's blog

beci552
68, Razgrad, Bulgaristan


Покъртителен текст за това в какво се превърнахме ние българите - Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век!

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.
Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого…




b_1201.gif


69351_451341365842_3932726_n.jpg


Аз не зная, как да ти благодаря
а ми се искаше да мога…
В живота няма хиляди слънца
и единици са добрите хора.
За всички мигове, в които си до мен,
за всяка топла дума и прегръдка,
за опората в несигурния ден,
за силата в страхливите ми стъпки,
за тихата ти обич без слова,
за слънчевите изгреви в пороя,
аз цял живот не мога да се отплатя,
за дарът на ДОБРИТЕ ХОРА!

Ако знаех как да ти благодаря,
ти навярно щеше да избягаш.
Затова ти пиша тук, сега,
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ,НАЙ-ИСКРЕНО И ОТ СЪРЦЕ ВИ БЛАГОДАРЯ :)







Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден то видяло, че има само 10 цента в джоба си. То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.

Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.

Жената видяла, че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. То я изпило много бавно и после попитало:

- Колко ви дължа?

- Нищо не ми дължите. - отвърнала тя. - Моята майка…





В живота съществуват и тъжни уроци - а вследствие на тях и такива моменти в живота.
Първо - хората бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да са деца. Второ - жертват здравето си, за да спечелят пари, а после ги харчат, за да го оправят. Трето - взират се със страх в бъдещето, а забравят настоящето. Така не живеят нито в бъдещето, нито в настоящето. Живеят сякаш никога няма да умрат и умират, сякаш никога на са живели...


Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал!!!






Blog
Bloglar 5 dakikada bir güncelleniyor