Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Евтим Михалушев Евтимов е известен български поет.
Роден е на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 г. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичният печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
* И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
*За Две Ръце...

* ПРИМИРЕНИЕ
* СВЕТУЛКА
* ВЪЗРАСТ
* НА ПРОЗОРЕЦА
* БЕЗКРАЕН ПЪТ ДО ТЕБЕ ИЗВЪРВЯХ...
*Ти, Моя Обич...

* ДВЕСТА ИЗВОРА НА ПЪТ ДА СРЕЩНЕШ...
* ПРЕД ТЕБЕ ВСЕ ЩЕ СЕ ПРЕКЛАНЯМ, МИЛА...
* ПРЕЗ ТОЯ ВЕК НА РАДОСТНИ ОТКРИТИЯ...
* КОГАТО В ЧЕРНА ВЕЧЕР СТАВАМ ЛОШ...
* АКО ЗНАМ, ЧЕ ОБИЧТА ЩЕ СВЪРШИ...
* ГОТОВ СЪМ ЗАРАД ТЕБ ДА ВЛЯЗА В АДА...

*Вълните на морето са жени..