DaLaw's blog

 с отражение по блоковете,слънцето залезе
пада зат тях тъмнината по улиците излезе
вещи по тях изгубени от хората добри
ключове за дома,а най-ценното изгубени пари
търсиш след това ключове в дома си да влезеш
но не можеш къде са в нищото да прогледнеш
или с парите си алкохол,или цигари да купиш
деня си гаден в дима,в опиянието да забравиш
но,НЕ изгубил тез ценни зелени нещаа
зарад ужасите да посегнеш към смъртта
облаците слънцето погълна тъмнината влезна
гледаха всички как последния лъч изчезна
за този ден свърши ли той за вас
търсещи радостта в тъмнината в този час
предадох моята мисъл в този мой коплет
следващия за мен ще съм хванал пистолет

 Празнуваше любовта викаше ме тя
до рая дали ще стигне моята ръка
дръпне ли ме някой пита "Кво правиш ти?
Защо продаваш на нея свойте мечти?"
аз му отговарям на тоз прост въпрос
тя държи в сърцето ми най-добрия коз
чувството да съм сред хората най-човек
да се чувстват от перцето по-по-лек
и летя над земята не стъпвам аз
влюбен съм не искам друга власт
над себе си,сърцето ми да държи
от любовта по-хубаво има ли кажи
и аз съм същия както преди това
искам "Обичам те!" някой да казва
в ухото ми като лист да потръпвам
с думите й до късна вечер да замръквам

  Живот обгърнат от векове и изваян чрез лъжа
отново съм,както преди между двата ножа
единия в сърцето,а другия пронизваме в гърба
залязва светлината огряваща моята съдба
закриваш реалността като облака БЛЯСКАВА луна
като истината в думата изчезва и нейната светлина
сенки от миналото политат като камък към река
оставяш в ума хора,дето пое ги смъртта в ръка
ангелите плачат за мечта между лъжите изгубена
смъртта от далечна се превърна в толкова реална
желаеш тиктакането на часовника да избърза
на бъдещия път да изчезне следата с последната сълза
В малка дупка стъпваш,а пападаш в пропастта
издялана,изкопана от другите в лъжлива СВЕТЛИНА....
но знам пред ужаса се изправям аз без страх
като предишните и последния враг ще падне в мрак

 -Като бог над всички да се извисиш
но светлината в тунела ще видиш
защо забрави всички весели летаа
красиви мигове на тази наша красива земя
а избяга от тук на ангелски крила
всяка лъжа волята ти прекършила
забравила що откъсна се от нас
кво ще правя без теб всеки късен час
мислите ми летят към тебе сега
господ ли да питам лично защо замина
в неговите покой как така изчезна
защо точно теб при себе си привика
и сълзите слагам като цветя на гроба ти
защо господи ти от този свят я освободи
и заспивах всяка вечер със сълзи
какво щяхме да правим,сега са мойте мечти

ето слънцето огряваа каменната плоча
бяга от нея,от името ти,мрака
защото знае,че не си сама в рая
гледаш ме от някой облак в края
и ти си само камък студен прителко
а помня студеното превръщаше в прекрасно
като някакво огнище беше сърцето ти
но защо ще пропуснеш дните вълнуващи
казвали хората че душите живяли вечно
ако е така би било наистина прекрасно
и някой друг живот на земята ще се засечем

 Един миг изряза бъдещето му от съдбата
моменти красиви не се заличават от сълзата
Приятелите ти ще те помнят от гроб до гроб
Кой дявол Приятельо дари ги края на твоя живот
Беше винаги до нас в трудни стъпки от нашия път
Без теб и помоща ти миговете как ще протекат
но сега ще бъдеш ли до нас в всеки тъжен момент
Приятельо що откъсна от живота последния елемент
Всеки вярва в едно,че отгоре пак ще помагаш
дали пак ще стане така с нас всичко да изживяваш
ГОСПОДИ,що прекъсна най-красивия момент-ЖИВОТА
защо му позволи да загаси на сцената светлината
що остави го сам да стъпи по пътя на смъртта
водеше го красота,но на земята няма вече светлина
Болка не ще изчезне никога това запомни
Всеки миг СПОМЕНИ завръщат се в твойте приятели

Pomnish li tova deto narichat krasota
vijdal li si radostta ot lubovta
obichal li si tolkova da ne ti stiga duxat
opisvash chyvstva no dymite ne stigat
obicham te e dostatuchno potunalo v realnostta
pod izgrqvashtata zora ochite ti problqsvat
ne zabravqi surce tupa silno v gurdite ti
s bqloto mastilo pisha vurxy lista ot dyshata si
v neq neshto stava,glas zvychi shte zapee
za teb do kraq no ne znaq dali shte yspee
dali shte iskash da si do neq v bezkrainostta
shte potunesh li DO KRAQ v iskrennostta
Az naychix svoqta me4ta-da namerq lubovta
nadqvam se dvama da produljim tazi KRASOTA
Jiveca i az namerix prez muglata az proglednax
znam imeto ti e suchetano s krasotata deto az vidqx

 Посрещаш живота с радостен плач ти сега
но може приказката да свърши просто така
майка поема те в ръце отпуска своята душа
но парите те захвърлят при други изгубени деца
Радостта за секунда в мъка се превръща
осещаш смехът от сърце не ще се завръща
в сърце,сълза се преобраща,тъга те завладява
и всичко години наред така си продължава
тъжен жалаеш смъртта на радостните лица
дявола и долната земя да превземат техните сърца
със сълзи на очи гледаш семейства идеални
от съдбата и годините перфекно изваяни
но знаеш секунда и само спомени остават
какво би накарало майка да предаде сина
ПАРИТЕ,Кой измисли господи убий го на мига...

ЧОВЕК,но чувствата бавно в времето се губят
изгубен живот и реалността душата погубват
погребен вече не може да се върне в миналото
атаките на болката отдавна победиха сърцето
виждах врата,но все някои под носа я затваряше
вървях по пътя чувствах как добротата се изгубваше
и от болка вече не мога да излея и една сълза
ЧОВЕК,но от злобната мъгла едва ли ще изляза
поглед изгубен,впит в точката наречена от смъртта
да намеря някой да ме избави от бездната-земя
защо ГОСПОДИ остави ме до тук да продължа
не виждаш ли и сам,че по нататък не ще издържа
какъв човек съм бил какъв живот преди съм живял
какъв,че наказа ме пред друг болка не бих излял
само с рими,Но и тва ГОСПОДИ знаеш че не помага
с тях как чувства да излея за смъртта на близък!