И вярвахме в любовта,мечтахме
но май само с в нейно име се лъжехме.
И вярвахме в любовта през сълзи,
но само живота ми с ботуша си ме гази.
Очите ми отваря, че към нищото поехме
и малко лъжа един от друг заехме.
Наехме част от времето на другия.
мечтахме за купидон,за какво ни беше тоя лудия
по добре да бях казал в Ада,здрасти на Рогатия
но не ние го избрахме , избрахме тази стихия
наречена уж бе за нас,но се оказа обречена
обещана за края, да се бори е изтощена
можех ли да бъда за нея по-добър
няма нужда, Купидоне, да отваряш чадър
за мойте сълзи, преглътнах го вече
не бях този който за нея…