Утре ставам на 37 години. Събитието не ме плаши. Този факт сам по себе си е стряскащ. Толкова непривично спокойна съм…
Дали денят ще се изниже по старому или ще ме събуди нечия целувка?
Дали от скука и забрава ще си помисля-остарявам, или по скоро ставам с година по-голяма.
Осъзнавам, че малко съм живяла. Известно време се самозалъгвах, че достигайки определена степен на независимост, ще избягам от ограниченията на обстоятелствата .. ще стъпча думата “трябва” и ще подчиня живота си на “желая”. А сега осъзнавам, че не спирам да обяснявам какво трябва, как трябва и защо не трябва.
Какво съм постигнала за тези 37 години? Изучих се в абсолютно безполезна за мен сфера на знания като достигнах съвършенство в некомпетентността си. Съсипах брака си./ Като смегчаващо вината обстоятелство следва да спомена, че благоверният беше виновен, нищо че смята обратното/. Родих чудесно дете. Единственото красиво и истинско нещо, което съм сътворила. А по-голямото постижение е, че го възпитах като удивително прекрасен човек. Влюбвах се, любих се, обичах. Откривах перфектния мъж за мен. Ей така, като напук на всяка логика, разум и мърфистки закони, а после се оказваше , че е поредна грешка.
И … това е!
Кратка равносметка:
- възраст – 37
- пол – женски
- ръст – 168 см
- тегло – майната му! и то расте заедно с мен
- коса – кестенява
- очи - пъстри
- основна забележителност – топъл поглед и очарователна усмивка (както казваше един бивш приятел, когато се усмихна, ставам съвсем друг човек)
- социален статус – разведена, едно дете – дъщеря на 14 години
- образование – висше –педагог
- умения – човек

Ще посрещна утрешния си рожден ден с най-малко очаквания от когато и да било.
За пръв път откакто се помня, не тръпна от напрежение заради подаръците, нямам желание за купон и забавления. Може би това е необходимото условие, за да се превърне утрешния ден в празник… Всяко хубаво нещо в него да е изненада!
А с лошите вече така съм свикнала …







 

Severim! 4