Ако ти кажа, че нямам лице. Някой го взе.

Ще ми повярваш ли ?

Нямам сърце. Някой ми го отне.

Още ли ще ме искаш ?

Нямам ръце. Някой ги отсече.

Ще искаш ли да ме прегръщаш още ?

Нямам крака. И тях някой посече.

Ще искаш ли още с мен да се разхождаш ?

Нямам устни нежни и червени. Взеха ги и тях.

Още ли ще искаш да ме целуваш страстно ?

Очи си нямам.Не са ни сини, ни кафяви. Дадох ги и тях.

Още ли любовно ще ме гледаш ?

Нямам си и тяло. Разсечено е то.

Още ли искаш да ме галиш ?

Раздадох всичко.Всичко мое вече, чуждо.

Подарих на хората, суетата от едно човешко

накрая безполезно тяло.

Оставих си душата само.

Да я вземат не можаха !

Всички искаха от мене нещо.

Оставиха ме празна.

И за болка и за радост.

Без сълзи в очите,защото аз съм сляпа вече.

Оставиха ме празна в сърцето, дето не тупти във мене.

И прегръдката ми нежна взеха.Оставиха вятъра в гърдите да ме бие.

И тялото ми непорочно взеха. Сега превърнаха го в нещо мръсно.

На парчета, разпиляно.

Искаш ли ме още ?

Знаеш, че да ти предложа нямам нищо.

Обичаш ли ме още ?

Ще ми предложиш ли, твойта гръд топла ?

Ще ме стоплиш с твойта топлина ?

Severim! 5