Отново целувам твойта снимка избледняла.
Отново притаявам дъх да чуя стъпките така познати.
Но тишината е коварна.
Отново обличам нещо твое с надежда, да те усетя.
Но ръцете ти далеч от мен са.
Разпръсквам парфюма ти около мен,
за да почуствам мириса ти.
Но теб те няма.
Искам да ме прегръщаш и целуваш като преди.
Но теб те няма.
Тръгна си от мен, отдавна и остави ме сама с тежко бреме.
Остави ме болката на двама ни да нося.
Копнея за прегръдката ти силна, но сега прегръщам само вещи.
Желая целувките ти нежни, но сега целувам само снимка остаряла.

Някога имах любовта ти властна, а сега само къща с твой увехтяли вещи.

Severim! 6