„Да чуеш глас на ангел”, „да намериш
ангелско перце” или „пърхането на ангелски крила” са фрази с близко
значение. Обикновено означават, че в близост се случва нещо необикновено
и вълшебно, сполетял ни е изключителен късмет или спасение по
невероятно стечение на обстоятелствата. Не случайно ангелите присъстват в
тези фрази. Свързваме белокрилите създания с атмосферата на красота,
чистота и вълшебство. Малките пухкави купидончета с лък и колчан стрели
предвещават любов, а ангелите на мрака са онези страховити сили, които
свързваме с тъмната страна на живота. Ангели-пазители или вестоносци,
ангели на светлината или на демоничните сили, те шумолят около загадките
на вселената и внасят приказен елемент в забързания ни технологичен
живот.
Ангелите съществуват в много религии, митове и легенди - зороастризмът,
юдеизмът, християнството и исляма, като ангелоподобни същества се срещат
също в гръцката митология и будизма.
Най-общо ангелите се считат за посредници между върховното божество(а) и
хората. Когато Бог е високо и далече, хората имат нужда от някой, който
да ги напътства, цери и помага. Някой, който е наблизо и има известни
човешки черти. Като междинни същества притежават свръхестествени
качества, собствен интелект и свободна воля, но в повечето им
изображения личат и чисто човешките им черти.
Любопитна е тяхната йерархия в зороастризма, който се счита за
най-ранната монотеистична религия (с едно върховно божество). Там
имената им, както и ролите им се свеждат до основни етични понятия като
здрав разум, власт, истина, хармония, разцвет … На всяко от тях са
отредени същества с противоположен нрав от пантеона на злите сили.
Например Ангелът на истината има свой антипод – на лъжата. Така
ангелският двор става огледало на човешката душа, в която доброто и
злото съществуват в постоянно единоборство.
В
юдаизма ангелите са най-вече посланици. Там концепцията за злото не е
ясно обособена и ангелите освен защитници се явяват и „наказателен
отряд” за прегрешилите.
Битката между ангелите на доброто и злото в християнството и исляма ехти
в легендите за „падналите ангели”. Луцифер, който на втория ден от
Сътворението въстава против световния ред, бива победен от Архангел
Михаил и изгонен от небесните селения, като отвежда със себе си голяма
част от ангелите в Ада. Там и до днес се сражават срещу божествения
световен ред и доброто. Друга версия разказва как ангелите били
изгонени, защото вземали за жени дъщерите на хората и ги учели на
забранено познание. Във всеки случай коренът на злото се вижда в
„компрометираното добро”, дяволите са „бивши ангели” – бунтовници срещу
определени норми, което е много интересна концепция за произхода на
злото. Най-популярните ангели в християнството са Михаил, Рафаил, Уриил и
Гавраил. Архангел Михаил е пазител на Рая, пренася душите в отвъдното и
пази Божия закон. Той е водач на ангелите в битката със седемглавия
дракон и покровител на войниците. Гавриил носи тайните послания,
известява Дева Мария за раждането на Исус Христос и Захария - за Йоан
Кръстител. Диктува Корана на Мохамед. Уриил е ангелът на гръмотевиците,
светлината и огъня. Той наставлява и обяснява, разкрива тайни и показва
пътя. Рафаил е ангелът – изцелител. Той спасява от болката и лекува
физически болести.
Джабраил и Микаел са имената на ангелите в Исляма, като съвпадението,
разбира се съвсем не е случайно. В тази религия се разказва и за т.нар.
джини – същества, които населяват пространствата между хората и
ангелите. Те са направени от пламък, докато хората - от пръст, а
ангелите - от светлина.
Ангелите на мрака имат свои характерни символи. Те носят знака на
определени пороци: Велзевул – на гордостта, суетата и чревоугодието,
Асмодей – на похотта и разврата, Велиар – според някои е бил змията в
Райската градина, Белфегор - на леността …
Северните народи познават създания, които се родеят с ангелите - елфите и
феите. На тях се приписват чародейни таланти и макар да не се стремят
към контакт с хората, им помагат в нужда. Те притежават както човешки
качества, така и необикновени дарби. Приказната съкровищница изобилства
на подобни същества.
Светът изглежда пълен с ангели и вълшебни същества. Всеки има свой
ангел-пазител, който застава до него още с получаването на Светото
кръщение. Всеки пази и по едно малко ангелче вътре в себе си. Понякога
то пърха с крилца и ни прави по-добри, а понякога се свива смутено, ако
сгрешим и стъпим накриво. Дали ще го събудим за живот или „ще ни е слаб
ангелът” изглежда зависи само и единствено от нас самите. Може би сега,
когато е време за пости, когато се събужда новата пролет и когато всичко
се пречиства физически и духовно, за да се роди отново, ще попадаме
по-често на ангелски перца наоколо. С тях можем да напишем няколко
добри послания към нас самите и към пробуждащия се свят.
super motivirasht blog !11 *THUMBS UP* *ANGEL* *ROSE* *GIVE_HEART*