Съмнения и пак съмнения.. в душата ми се криеха дълбоко. Доверието е умение, което аз не мога...
(Вината не е моя, живота тъй научил ме е на тревога..да разбера необяснимото все още аз не мога..)
(Изгубих страница от нашата обща книга..Съдбата сякаш злобно ми намига...Да продължа историята си не мога и черногледството превърна се във втората ми природа...)

И все пак вълшебството беше там между петте сантиметра които деляха моите от твоите устни и знам,че където и да се е запиляло, то все още съществува, което значи че...
 

Severim! 3