Само,защото бях себе си;само,защото исках да те обичам;само,защото исках да съм добра с теб,сега ме наказваш.Не видя душата ми-тя бе привидение,което се бои от неизбежната ти мъст.Бях цвете,което ти безпощадно стъпка-просто завидя на красотата и невинността ми.Бях птичка,която затвори в клетката на собствения си егоизъм,защото имах волята да полетя.Прекърши крилата ми,отне свободата ми,храниш се с нещастието ми,а не знаеш,че споменът за мен ще те изпепелява ден и нощ.