Все стигам до въпроси като "Кой съм?"

дали мечта в лъжа превърнал съм

дали грешни думи във верни превърнал съм

дали живота в знак стоп превърнал съм

явно превърнал съм се в лош фокус

като красива снимка без фокус

чувал съм, приказки за всичко

но звучи като в цирка смешно

защото, коя ще е следващата,

която счупеното ще досчупи в живота

какъв е този страх без нужда 

нали вече е счупено и лежи на пода

и се питаш сърце останало ли е 

останало ли е за нещо ново желание

май живея за бъдещето без замисъл

стигам до че живея в мисъл без смисъл

Severim!