У  дома

И пак онази стряха вита, ясна.
И пак над нея оня заник тих.
И пак тъй вечерта смирено гасне,
тъй както в Дебеляновия стих.
Но вече тук живеят чужди хора
и камъчето, хвърлено в нощта,
днес не отваря малкия прозорец,
заключена е пътната врата.
Посрещни ме - ида отдалече.
Нося ти таз земя.
Но кому да кажа "Добър вечер!"?
Няма никой у дома...
Къде ли не замръквах с пътя свирещ?
Къде ли не намирах друг свой дом?
А моят чакал, чакал... Най-подире
за всичко отмъстил си мълчешком.
Завинаги вратата си затворил
и аз на прага мълком се теша,
че вишната, отсечена от двора,
е оцеляла в моята душа.

                                   Д.Дамянов
 

Нравится 1